„ЧТО СКАЗАТЬ О МРАМОРЕ...”
Борис Борисович Рыжий (1974-2001 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КАК МЕ МАМИ МРАМОРЪТ
Как ме мами мраморът – влюбен съм в руини:
прашни и невзрачни те странни са картини...
Епитети всякакви сякаш съм описал.
Мисълта спря в статуя, после пак бе мисъл.
Где ли тя, безсмъртната, страшната, витае?
Кой художник траурен ще я опознае?
Ала нявга – с демон ли, или може с птица –
сред гръдта в писалка тя ще превъплъти се.
Редове изливаща – топли, болни, тъжни,
безпределно ясни там, но безкрайно чужди.
За да – сякаш в мрамора – с тебе да застинем,
да четем неволите и да си простиме.
Не тъжи край гроба ти, не плачи, любима,
двойна щом прокоба е, трижди мъка има.
В помен за Денисова спомням си за Троя,
всеки свят руши се, знам, а пред мен – и моят.
* С фразата „смерть Денисьевой” авторът загатва за трагичната любовна връзка между руския поет Фьодор Тютчев (1803-1873 г.) и Елена Александровна Денисьевна (1826-1864 г.).
Ударения
КАК МЕ МАМИ МРАМОРЪТ
Ка́к ме ма́ми мра́морът – влю́бен съм в руи́ни:
пра́шни и невзра́чни те стра́нни са карти́ни...
Епите́ти вся́какви ся́каш съм опи́сал.
Мисълта́ спря в ста́туя, по́сле па́к бе ми́съл.
Где́ ли тя́, безсмъ́ртната, стра́шната, вита́е?
Ко́й худо́жник тра́урен ште я опозна́е?
Ала ня́вга – с де́мон ли, или мо́же с пти́ца –
сред гръдта́ в писа́лка тя ште́ превъплъти́ се.
Редове́ изли́вашта – то́пли, бо́лни, тъ́жни,
безпреде́лно я́сни там, но безкра́йно чу́жди.
За да – ся́каш в мра́мора – с те́бе да засти́нем,
да чете́м нево́лите и да си прости́ме.
Не тъжи́ край гро́ба ти, не плачи́, люби́ма,
дво́йна што́м проко́ба е, три́жди мъ́ка и́ма.
В по́мен за Дени́сова спо́мням си за Тро́я,
все́ки свя́т руши́ се, знам, а пред ме́н – и мо́ят.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Борис Рыжий
ЧТО СКАЗАТЬ О МРАМОРЕ...
Что сказать о мраморе – я влюблен в руины:
пыльные, невзрачные, странные картины...
Право же, эпитетов всех не перечислю.
Мысль, что стала статуей, снова стала мыслью.
Где она, бессмертная, грозная, витает?
Где художник траурный, что ее поймает?
Но однажды – будь она демон или, птица –
в ручку, в грудь холодную перевоплотится.
Может, в строки грустные, теплые, больные, –
бесконечно ясные, но совсем чужие.
Чтобы – как из мрамора – мы с тобой застыли,
прочитав, обиделись, вспомнили, простили.
Не грусти на кладбище и не плачь, подруга, –
дважды оправдается, трижды эта мука.
Пью за смерть Денисьевой, вспоминаю Трою,
вижу жизнь, что рушится прямо предо мною.
---------------
Руският поет Борис Рижий (Борис Борисович Рыжий) е роден на 8 септември 1974 г. в гр. Челябинск. Пише стихове от 14-годишна възраст, когато става и окръжен шампион по бокс за юноши. Първите си стихове публикува във в. „Российской газете” (1992 г.), след което сътрудничи активно на списания и алманаси като „Звезда”, „Урал”, „Знамя”, „Арион”, „Urbi” и др., а като публицист започва да се изявява в сп. „Уральском следопыте” (1993 г.). Завършил е геофизика и геоекология в Уралската висша геоложка академия (1997 г.), защитава аспирантура в Института по геофизика (2000 г.). Работил е като научен сътрудник в Института по геофизика, има 18 публикации по въпросите на строежа на земната кора и сеизмичността в Урал и в Русия. Литературен сътрудник е на СП. „Урал”, води рубриката „Актуальная поэзия с Борисом Рыжим” във в. „Книжный клуб” в Екатеринбург. Има над 1300 стихотворения, болшинствното от които не са издадени и до днес. Автор е на стихосбирките „И всё такое” (2000 г.) и „На холодном ветру” (2001 г.), посмъртно излизат книгите му„Стихи 1993-2001” (2003 г.), „Оправдание жизни” (2004 г.), „Типа песня” (2006 г.), „В кварталах дальних и печальных” (2012 г.) и др. Поезията му е превеждана на много европейски езици. Умира на 7 май 2001 г. в Екатеринбург.